Над 200 000 пенсионери продължават да работят, за да се издържат
Над 200 000 пенсионери не престават да работят, с цел да се устоят
16,7% от пенсионерите у нас, което прави над 200 000 души, не престават да работят и след пенсия, сочат данните на Национален статистически институт.
От хората, които са траяли да работят след пенсионирането си, 62,8% работят заради финансови аргументи,
31,3%, тъй като им харесва да работят, да бъдат продуктивни или обществено ангажирани,
а 5,9% – заради други аргументи.
През 2023 година болшинството от хората, излезли в пенсия, са спрели да работят (64,7 на сто) или не са работили изобщо (22,4 на сто), до момента в който едвам 13 на 100 са траяли трудовата си активност,
Най-висок е делът на хората, траяли да работят, в балтийските страни – Естония (54,9 на сто),
Латвия (44,2 на сто) и Литва (43,7 на сто),
до момента в който най-ниско равнище е записано в Румъния (1,7 на сто), Гърция (4,2 на сто) и Испания (4,9 на сто).
Нидерландия (59,6 на сто) и Италия (51,7 на сто). Най-нисък дял от работещите, които декларират това като причина, е регистриран в Испания (17,9 на сто), Кипър (19,1 на сто) и Словакия (20,4 на сто).
От друга страна, финансовата нужда е главната причина за продължение на трудовата интензивност в Кипър (68,6 на сто),
Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто).
Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата нужда като причина, е регистриран в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).
16,7% от пенсионерите у нас, което прави над 200 000 души, не престават да работят и след пенсия, сочат данните на Национален статистически институт.
От хората, които са траяли да работят след пенсионирането си, 62,8% работят заради финансови аргументи,
31,3%, тъй като им харесва да работят, да бъдат продуктивни или обществено ангажирани,
а 5,9% – заради други аргументи.
През 2023 година болшинството от хората, излезли в пенсия, са спрели да работят (64,7 на сто) или не са работили изобщо (22,4 на сто), до момента в който едвам 13 на 100 са траяли трудовата си активност,
Най-висок е делът на хората, траяли да работят, в балтийските страни – Естония (54,9 на сто),
Латвия (44,2 на сто) и Литва (43,7 на сто),
до момента в който най-ниско равнище е записано в Румъния (1,7 на сто), Гърция (4,2 на сто) и Испания (4,9 на сто).
Нидерландия (59,6 на сто) и Италия (51,7 на сто). Най-нисък дял от работещите, които декларират това като причина, е регистриран в Испания (17,9 на сто), Кипър (19,1 на сто) и Словакия (20,4 на сто).
От друга страна, финансовата нужда е главната причина за продължение на трудовата интензивност в Кипър (68,6 на сто),
Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто).
Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата нужда като причина, е регистриран в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




